Будапеща!

___________

update: 22.08.

 Имахме резервация в един семеен къмпинг на име Байкър къмпинг, който се намираше в града, на около 2-3 км. от центъра. Всъщност къмпинга е една семейна къща с двор по-малък от декар. На двора има места за палатки, също и паркинг за мотори. Има и един навес с кухня с посуда и маси. На разположение за палаткуващите навън има 4 бани и тоалетна. Вътре в къщата можете да си наемете стая без собствена баня и тоалетна. На разположение са и хладилници и всичко останало за да си сготвите и съхранявате храната. Домакините са много добри и гостоприемни, така че мястото го препоръчваме.

 Ние пристигнахме някъде по обяд. Тъй като все още не бяхме започнали да си носим сандвичи по пътя, бяхме много гладни. Оказа се обаче, че там храна не предлагат, тъй като всеки сам си носи и си готви. Това беше и един от уроците ни от това пътуване - носи си храна. Пропускът обаче ни накара скоро, след като пристигнахме да излезем към центъра, за да се наядем. И макар да беше още обед и слънцето да грееше силно, колкото и да ни се спеше на хладно в стаята, нямаше как - трябваше да се яде. Жената ни подари една малка туристическа карта на града, обясни ни горе долу ние къде сме, и къде какво има и тръгнахме. Вървяхме пеша към центръра на града, за да разглеждаме. Естествено, най-напред се спряхме в един месарски магазин, в който също предлагаха печено месо и разни джобове. Задоволихме основната нужда, сега вече спокойно можеше да продължим с разглеждането на града, фонтаните, големите зелени градски градини и много красивите стари сгради.

 

 Пътя, умората, жегата и наяждането взети заедно водят до - доспиване! Съчетано с изпиването на една разхлаждаща бира в парка, доспиването се превръща неусетно в заспиване. Така се случи и с нас, в един невероятно красив парк. Докато и ние седнали на тревата, както всички останали там, се радвахме на красивото мясти и на другите налягали наляво-надясно, изведнъж нещо се унесохме и направо си заспахме за 30тина минутки.  След това, освежени продължихме. Решихме да си хванем метрото за да можем да посетим повече забележителности. Между другото, метрото е една не малка забележителност. Не зная кога е създадено, но от тогава не е променяно :) . Представете си Икарус на ток под земята :). И все пак живи и здрави се разходихме освен по центъра, по брега на Дунав (за 2ри пореден ден) и в района на Зоопарка. Там обаче не успяхме да влезем, защото вече беше станало късно и затваряха. След обстойната ни разходка, в която забелязахме, че супермаркетите СВА са много на мода в този район, дойде време и ние да посетим един такъв. Този път вече научили урока си с глада, най-напред си купихме храна за сандвичите за другият ден. Естествено взехме нещо и за гответе за вечерта и разбира се не пропуснахме месната бира.

 Вечерта на двора се запознахме с двама турци, които пристигнаха с две туристически Хонди с много багаж, и впечатляващо бързо успяха да си опънат палатата, да се настанят, да си подредят багажа и да почнат да готвят. Явно и те бяха гладни, като нас на обяд, само че имаха какво да си готвят. По-късно седнахме да си говорим с тях. Ние още неуверени в това, което ни предстои, а те с толкова опит зад гърба си. Гледахме техните снимки и слушахме за техните преживявания и това ни надъхваше все повече към приключението, което ни чакаше. Оказа се, че момчетата пътуват от 40 дни и вече са хванали скучните магистрали за дома. Първоначалният им план е бил да обиколят средиземно море. Но заради проблемите в Северна Африка са го променили на обикаляне на планините на Италия, Франция, Австрия и Швейцария. Чак жената на единият, си взела отпуска за една седмица, хванала си самолета до Рим, от където те са я взели, обикаляли са тримата една седмица и след това пак са я оставили на някое летище. Големи приключенци бяха тези. А, най-впечатляващи бяха клипчетата им от високопланинцките проходи. Чудехме се дали и ние ще минем по такива или ще заобикаляме по разни ниски пътчета...

 На сутринта отново с ранно ставане, закуска и бързо стягане на багажа се отправихме за последно по магистрала, към Братислава, Словакия. Ето и снимка от паркинга на Байкър къмпинг в началото на 4тия ни ден.